Daniela Georgieva
 |
|
| Какви са интересите ми ли? Ами ако знаех, щеше да ми е къде къде по-лесно! В общи линии обожавам литературата - особено фантастиката. Но не ужаси, не обичам да се затормозявам с тови вид напрежение :> Горе-долу това важи и за филмите - много повече бих се навила да седна да гледам една добра анимация, отколкото някоя серия на Мълчанието на агнетата... (с извинения пред тези, които не са на същото мнение, но аз съм си такава). Що се отнася до спортовете... Мисля, че съм опитала да тренирам почти всичко, от балет до баскетбол... но все нещо се случваше и прекъсвах...: я си счупя ръка, я си падна на главата и лежа 3 дена с комоци ум в Пирогов и още 2 седмици с мозъчно сътресение... Що се отнася до хобитата... Май и тук важи същото - само дето това, което ме е спирало е било например изказване на някой, че не съм в ред, а както всички знаем, никoй не обича да го мислят... under construction ........................................................... Тук се налага да се извиня на тези, които очакват с интерес да завърша тази страничка, тъй като отдавна не съм влизала. В момента ми се иска да напиша нещо, което чух наскоро и мисля, че е много вярно: "Не можеш да откриеш любовта, където тя не съществува, нито можеш да я скриеш, където тя наистина се появи." ........................................................... Както и нещо, което се зароди с пороя снощи :) Топла лятна вечер, късно е - 2 часът след полунощ. Небето се раздира от светкавици, но няма звук. Само вятърът свисти през клоните - листата шепнат във очакване. Седя в колата, слушам - тя се приближава, започва да бушува някъде наблизо. Но все още не тук и не сега. И ето, една огромна капка пада на стъклото, стича се, след нея пада втора, трета... Започва се, гърми все по-близо. Паля, тръгвам, движа се в това безумие. Чистачки няма - предното стъкло е водопад, светът е неясен и различен. Сама съм, други няма. Светлините на града са някъде далече в пелената. Спирам и излизам, стъпвам по тревата, всъщност е река. Бурята е жива - и мен ме съживява. Усещам пороя с кожата си, облива ме, пречиства ме със нежната си ласка. Оттича се от мен, отнася всичко - отново съм свободна. Бавно се завъртам, разтваряйки ръце, за да обхвана всичко, за са докосна... Водата продължава да се стича в мен, през мен. Започвам да танцувам, рея се в това великолепие от подивелите стихии. Всичко яростно бушува в мен, около мен. Безкрайно дълъг миг на сливане - в нея съм и тя е в мен. Така внезапно както е започнало, всичко се смирява, укротява. Отново тишина - но нова, ясна, заредена. И аз съм обновена, пречистена и осветена. Готова съм, готова съм отново да се върна, да се вмъкна пак сред хората и да се скрия, да се преструвам, че съм като тях - че съм от тях. И да чакам, да мечтая за следващата лятна буря, когато ще се преродя отново и ще бъда пак сама и дива. |
|
