Daniela Georgieva
 
 
 
 С посвещение :>

На един творец от един любител :x



Нямам никаква идея какво трябва да правя тук, освен да се усмихвам на снимка от рождения си ден.



Иска ми се да напиша всяка заблудена мисъл, която се лута в главата ми, но ме е страх да не бъда разкрита. Всъщност разбирам хората, които оставят просто една суха автобиография - така е по-безопасно. Никoй няма да те помисли за луд, никoй няма да ти се присмее, никoй няма да се опита да те използва, защото е надникнал в теб.



Мога ли да те допусна толкова близо,

да ти разреша да четеш мислите ми?



Страхливка съм и ще ти дам само сламките, за които да се хванеш и може би да си помислиш, че си разбрал, но никога няма да бъдеш сигурен, нали?



И така, 1-ва сламка:



Хъммм, трудничко е да започнеш да разгръщаш себе си кадър по кадър.



Първите 7 години:



Истинско детство, спомени за простор, свобода, години изпълнени със светлина.



Действие: Либия - БГ база, където за децата се грижат всички и никoй, няма детски градини и лелки, които да ти тъпчат закуската, само пясъчни замъци, дървета за катерене и бели за правене :>



Безметежното щастие на едно подивяло детенце.



2-ра сламка:



Обратната страна на монетата:

1-ви и следващите го класове...



Униформи, сутрешни физзарядки под строй, строги учителки, раздаващи шамари, спане по никое време следобед (точно когато би рябвало да е най-весело...), родители, които се карат, защото не знаят какво искат, обаче накрая все на теб си го изкарват.



Чувството, че си хванат в капана на времето и желание това да е просто сън, от който всеки момент ще се събудиш и ще се озовеш пак на онова слънчево място насред пустинята, където си летял...



3-та сламка:



Пуберитет - осъзнаване на реалността такава, каквато е:



under constuction